Забавления в Областта

Най-старата защитена местност в България – от 23 юли 1931 г. (резерват от 1933 г.), е “Силкосия”. Разположен е по левия долинен склон на река Велека между селата Българи и Кости, на надморска височина от 100 до 250 м. Включва заоблени плоски била, прорязани от сенчести и влажни долове.

Наричат “Силкосия” естествена ботаническа градина. Тук много добре са запазени характерните за Странджа вeчнозелени храстови формации. По влажните долове расте странджанска зеленика, лавровишна, кавказка боровинка, обикновен тис, понтиско бясно дърво и др. В “Силкосия” се намира единственото естествено находище от дива мушмула в Европа.

Къде: близо до село Българи, на около 15 км от гр.

Още сутринта на 3 юни хората от селото обличат иконата в червен плат и я отнасят с шествие до параклиса Св. Константин край село Българи, където всички се измиват с вода от аязмото. След това връщат иконата обратно в конака  – сградата, където нестинарите се подготвят за танца.

Запазилият се през хилядолетията обичай е прекъснат през 1941 г., а по време на комунизма е преследван и от властите, и от църквата, и бавно отмира. Възстановено е след промените, а от 2009 г. е включено в Списъка на нематериалното културно наследство на ЮНЕСКО.

Ходенето върху жарава е древна традиция, която в наши дни се практикува на немалко места по света – освен в България, я има в 5 села в Северна Гърция, при индийците от щата Тамил Наду, при племената кунг в пустинята Калахари, при някои племена в Полинезия, в село Сан Педро Манрике в Испания и други.

Ако все още не сте виждали нестинари на живо, тази година е време да го направите – самостоятелно (резервирайте отрано, защото в Странджа няма много места за настаняване) .

Намира се в кв. „Василико“, гр. Царево. Храмът е построен към 1810г. на високия бряг на залива,  на мястото на по-стара цъква. За това свидетелстват запазени икони, рисувани от Йоан Зограф от Ахтопол, в годините от 1797 до 1805г. В сегашния си вид църквата датира от 1895г. Тя оцелява след големия пожар във Василико в края на XIXв. Църквата е трикорабна псевдобазилика с една абсида. Изградена е от камък. Източно от храма „Св.Успение Богородично“ е разкрита голяма постройка, която вероятно е била на два етажа. Постройката се датира в XVI-XVIIв. Съдейки по откритите в нея материали може да се счита, че тази сграда има военен характер. Предполага се, че в нея се е помещавал и митническият пункт на Василико, където са се приемали стоките от други пристанища на Османската империя, дошли дотук по море.

Църквата „Св.Успение Богородично” е една от най-красивите по Българското Черноморие и е емблематична за гр. Царево.

В късния следобед на 26 август 2006 г. екип с ръководител Даниела Агре попада на силно разрушена могила, разположена в землището на село Синеморец, община Царево.

При последвалите спасителни разкопки в могилата е открит гроб. Погребението е извършено с ритуал трупоизгаряне на място в яма. След като угасната пламъците на кладата, върху още топлата пепел са поставени златни, сребърни и керамични дарове. Сред най-интересните предмети с масивна златна плочка, украсена с филигран, с дискчета и с гранули, и монтиран в центъра полускъпоценен камък. Най-ценното за плчката е умело вмъкнатият между украсата надпис на гръцки, който е превод гласи “Деметриос направи за Кортодзунтос”. Присъствието на надписа прави откритието още по-ценно, защото надписи върху златни предмети  от този период на Тракия липсват и са малко на брой в света изобщо. Плочката вероятно е била централното звено на златна диадема.

Според Даниела Агре проученият гроб принадлежи на знатна тракийка, изпълняваща жречески функции. Вероятно нейният съпруг, Кортодзунтос, е бил такийски династ, управлявал тази част на Тракия в средата на III в.пр.Хр. За аргумент в полза на това предположение може да послужи откриването, недалеч от могилата на тюрзис (укрепен династичен дом), датиран в средата -края на III в.пр.Хр. и проуен от същата експедиция.

Къде: Откритите находки се съхраняват в Общински исторически музей, гр.Царево.

Кога: целогодишно

В югоизточната част на България, на 50 км от Бургас, се намира един от най-дивните кътчета на българската природа  – резерватът “Ропотамо”.

Ропотамо е обявен за резерват още през 1940 г. През 1962 г. е прекатегоризиран в народен парк. Нерегулираният туристчески поток, мащабното строителство, оживената автомагистрала през самия парк превръщат този красив природен кът в екологически най-застрашената защитена територия на България. Крачка за спасяването на Ропотамо е обявяването му през 1992 г. за резерват със строг режим. На територията му са поддържаните резервати “Пясъчната лилия” и “Водните лилии” и защитената местност Змийски остров.

Тук могат да се видят уникални природни обекти: лиманът на река Ропотамо, крайбрежни блата и мочурища, лонгозни гори, терасовидни планински ридове с широколистни гори и причудлвиви скални феномени като Скалния лъв и малки пещери, пясъчен плаж с дюни, скалист морски бряг, красив залив и малко скалисто островче – Змийски остров. В крайбрежната ивица са представени едновременно всички етапи от развитието на дюните – от зараждането им до усвояванто им от тревесна раститиелност.

Историческият музей в град Царево е най-големият музей на юг от областния град Бургас. Отваря врати на 06.12.2012г като културна институция, която да съхрани и популяризира наследството на Крайморска Странджа. В музея са експонирани археологически находки, датиращи от преди три хилядолетия и уникалните съкровища от село Синеморец. Сребърното монетно съкровище, открито през септември 2012г, се състои 199 тетрадрахми. Сред тях са изключително редките монети на тракийския цар Мостис. До 1991г в науката са познати само 11 сребърни монети на този цар, съхранявани в нумизматични колекции в Париж, Ню Йорк и Ермитажа. Златното съкровище – накити на видна тракийка, е шедьовър на елинистическото ювелирно изкуство от IIIв пр. Хр. Музеят е домакин на гостуващи експозиции и изложби на частни колекционери.

Светилището Бегликташ, само на десетина минути с кола от Приморско, е идеалната комбинация от древна история и тракийска мистика. Разнообразете морската си ваканция с посещение на едно от най-големите мегалитни светилища, откривани досега в България. А ако вярвате в свръхестественото, може и да си сбъднете някое желание.

БЕГЛИКТАШ – в превод от турски език означава “Камък за натурален данък”. Предполага се, че по османско време тук местните овчари са идвали, за да плащат данъка за стадата си.